петък, 28 октомври 2011 г.

От есента или така, защото...

Земята просто пак оплешивява.
Единствено пред стаята дървото.
На моя спомен - зелено все остава.

Променят се и облаци. И хора.
Един остава малък. Друг - огромен.
Подсвирква ми с Надежда в двора
зеленото дърво. На моя спомен.

Отиват си Любов и Време.
И детство, в сълзи потопено.
Все още си е мойто стреме...
Ина спомена - Дървото ми зелено.

И минал през Света Съвсем Случайно.
Но не случайно зъл и гонен...
Ще пожълтеят тихо, даже малко тайно.
При зеленото Дърво на моя Спомен.
В.Венев

Възникна грешка в тази притурка

Виж кой гледа!

Общо показвания