Навън реве безумстващото време.

I.

Навън реве безумстващото време.
Аз съм потънал в демократска умора.
Сменям Къща за капка Доверие.
Значи къщата сменям за Хора.

Ние сме малки двуноги. Които се търсят взаимно.
Ние сме Зрители. Наречени още - Публика.
Когато сме вкупом, сме група от Хора предимно...
Които от публика се превръщат в Ре - Публика.

Няма Фа - Публика. Нито пък Публика - Сол.
Има само Ре - Публични аплодисменти.
Кой смее да каже: - Кралят е гол!
И седим в Ре - Публичните апартаменти.


II.

"Ре - Публиката е основа за ново развитие!
След нея, след Време ще има Ла - Публика!
Акогато достигнем за всичко покритие?
С достойнство ще станем Тра-ла-ла-Публика!"

Навън реве безумстващото време.
Аз съм един уморен наблюдател.
Щом съм такъв? Значи съм Бреме!

Я по-добре направо: Предател!

В.Венев
1979