Разказвачът на приказки.

Разказвачът на приказки стопли ръцете си,
после седна зад сребърното пиано.
Усмихна се тихо - в снега цъфна цвете.
Петел се обади - бодър и ранен.

Звездите примигнаха. За миг ослепели
от космичния влак, пълен с Надежда.
Душите на Марс станаха бели
и към Земята светло се вглеждаха.

Разказвачът на приказки се засмя откровено.
Откровено захвърли зимния шал.
Откровено засвири, откровено в зелено.
И просто започна нощният бал.

Сърцето окичено полетя във Всемира.
Затанцува с Разума под небесен тромпет.
Сътвори се и Силата, бебе немирно.
А татко Мечта летеше отпред.

После той седна в снега, до комина.
Прегърна децата си в своите шепи.
И всичко това насън им премина,
на човеците земни. Подобно на шепот.

Разказвачо на приказки,пак петел кукурига.
Преброява зърната на Млечния път.
Здрасти, Човеко. И добра стига.

Няма смърт, разказвачо, няма смърт.

В.Венев
1985