събота, 3 март 2012 г.

Часът на актьора | Славимир Генчев На Венелин Венев


http://www.4shared.com/mp3/nLmjfVRF/Chasat_na_actyora.html?
Славимир Генчев
На Венелин Венев

Дори и да ти е дошло до гуша,
не можеш вече да напуснеш сцената.
Завесата се вдига
и се спуска
и третият звънец звъни навреме.

Животът бил комедия от грешки,
написана от анонимен старец.
Развива се кълбото й лудешки,
но все по логиката
на характерите.

На себе си сама се киска залата,
когато главният герой се спъне,
и себе си презира,
и се жали,
изкачва върхове,
пълзи по дъното.

Един от ножовете не е дървен,
един от пистолетите е пълен.
Но зрителят нехае кой е сбъркал -
той вижда куката,
и пак я гълта.

И щом напред с краката някой кротко
напусне парфюмираната зала,
това не е прищявка на перото,
това е също част от ритуала.

Не, аз не проповядвам фатализъм.
Бори се за невидимия смисъл,
смъкни си кожата -
все пак е риза,
търси стоманения нож на риска.

Какво че след трагичните етюди
тълпата ще мълчи
в посредствен шок?
Тя и до днеска, бедната, се чуди,
на незаконния ти монолог.

http://www.screencast.com/t/3Eig4dcA3hr

Възникна грешка в тази притурка

Виж кой гледа!

Общо показвания