Аз няма да видя Париж.

АЗ НЯМА ДА ВИДЯ ПАРИЖ.
Под мостовете на Сена пада мъгла.
Мъгливо е и моето въображение.
Аз съм на мост над Перловската река
и ловя измислени отражения.


АЗ НЯМА ДА ВИДЯ ПАРИЖ.
Забързани токчета чукат в душата ми.
Сякаш коват моята представа.
Минават по Шан-з-Елизе, свиват наляво...
...Излизат на Сливница и там остават.


АЗ НЯМА ДА ВИДЯ ПАРИЖ.
Минават сезони, безвъзвратно загубени.
Водата е друга под моите Мостове...
По Раковски вървя. И гледам учудено...
Бях снощи в Париж. А тук съм на гости...


АЗ НЯМА ДА ВИДЯ ПАРИЖ.
Довиждане, мост. Довиждане, Перловец.
Подсвирквам си песен на Азнавур.
Колко ли пъти съм бил във сърцето си...
С теб. Във теб. Пари, мон амур...

В.Венев
1979