С теб

Мре населението от рак и инфаркт,
от нарушено стомашно отделяне,
от земетръси, от полуполов акт,
а ние със теб се разделяме.

Полудяват от труд, или от жилища,
или от данъци са просто разстреляни.
Вървят по алеите - не човеци, а страшилища,
а ние със теб се разделяме.

Самотата пищи по кина и по къщи,
природата върши своето определяне.
Вият кучета, небето се мръщи,
а ние със теб се разделяме.

Ще увисне земята на сребърна нишка,
някой ще викне: "Човеци! Горещо е!"
Ще изчезне във времето и стон, и въздишка.
... а с теб защо ли се срещнахме...

Венелин Венев