Човече, ти, който си в лодката.

Човече, ти, който си в лодката.

И се любуваш как бяга брегът...
Не забравяй веслата, не забравяй водата...
Човече, имаш си път...


Човече, ти, който си в лодката.

Доволен от скоростта.
Доволен от силата, гребеш настървено.
Човече, погледни към брега.


Човече, ти, който си в лодката.

Завиждащ на птичия бяг.
Разбиващ вълните, прегръщайки вятъра.
Човече, виж има ли бряг...


Човече, ти, който си в лодката.

И искаш да стигнеш неоткрития бряг.
Послушай, човече,
не чуваш ли вече
на Времето лудия смях...

В.Венев
1980