За Венелин Венев, за младите някога поети и за още неща - автор Славимир Генчев

Преди няколко дни качих в другия си блог (slavimirgenchev1953) едно свое старо стихотворение, посветено на Венелин Венев - мой приятел актьор, белетрист, поет и бард, който ни напусна прекалено рано. Оказа се, че има хора, които го познават, което ме зарадва. Но очевидно за мнозина той е напълно неизвестно име.
Реших да напиша нещо за Веньо и в тази връзка се поразрових из архива си (доста е набъбнал с годините!). За моя радост намерих негово представяне с два къси разказа в излизащото някога списание "Художествена самодейност", където работех по това време (1984-1988).

Открих и стихотворение от Валери Калонкин - също отишъл си много млад, посветено на Венелин и публикувано в друг брой на списанието, както и стихотворение от Владимир Левков - също поет и бард, един от основателите на бард-общността у нас, напуснал ни млад през 1994 г.

Сп. "Художествена самодейност" бе издание на Центъра за художествена самодейност към Комитета за култура. Тъй като - както го "издава" името му - то не беше от най-"престижните" по времето на социализма литературни издания и напливът към него не бе толкова голям, на страниците му без проблем намираха място творби на млади автори (но още неиздали книга!) от цялата страна.
Всички те иначе трябваше да чакат с години, за да видят отпечетани свои творби във вестници и списания като "Пулс", "Пламък", "Народна младеж"; да не говорим за "Септември" или "Литературен фронт" - там територията бе окупирана от стари и утвърдени автори, каквото и да значи това ;)))) Мога да кажа, че поради тази причина списанието не се следеше толкова строго от невидимата цензура и затова нерядко тук виждаха бял свят доста пиперливи творби.
.............................................................................
Ето как в "Художествена самодейност" под рубриката "Представяме ви" публикуваха свои творби мнозина начинаещи тогава млади поети и белетристи, които аз удпявах да "издиря" (било чрез познати литератори, било чрез Георги Черняков - художествен ръководител на Кабинета на младите писатели-студенти към Централния студентски дом на културата - София, в който членувах като студент и където се сприятелих с мнозина от днешните утвърдени вече поети и писатели на България.
След като се уточнеше името на съответния млад автор (само ако творбите му притежаваха сериозни художествени достойнства), трябваше да се осигури и кратка бележка за него и творбите му от известен или поне по-утвърден автор - и ето, на трета корица на списанието грейваше цикъл стихове на поредния творец!
Тогава всички бяха много благодарни и искрено се радваха на тази своя често пъти първа публикация в национално издание с голям тираж, разпространявано в цялата страна.
Предлагам ви няколко публикации от това славно издание; ще останете изненадани кои творци са "минали" през него.
И далеч не бяха само те!