събота, 29 октомври 2011 г.

Изчезваме! Потънали във удоволствия.

Изчезваме! Потънали във удоволствия.
Дори на 111 хиляди квадратни километра!
Понесли сме си тихо костите.
И няма кой да ни направи Сметката.

Объркани. Компасната стрелка
съвсем паралитично сочи Изток, после Запад.
Удобно спрели сме Света...
Дори Галактиките нас ни зяпат...

Доволни! Примираме от злоба
към собствените съхранени мутри.
Щастливи тикаме към гроба,
последното си Нежно Земно Утро.

Страхливи. Стиснали сме здраво
късчета Измислени Понятия...
А Времето размазва ни кораво
и се превръща във разпятие.
В.Венев
1979

Виж кой гледа!

Общо показвания